Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!

(граматически откроен от другите) и „висок, звънлив и треперещ“

по време на жътва, а пространството, в което се лее песента им, е необятният небесен простор.

А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.

Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.

          • Мотива за упованието в Бога откриваме в „молитвените думи“

Съществен момент е самото отрязването на брадата, като при рязането се благославя: “Догодина по-голяма брада, по-голямо злато“. Това може да го прави момче или момиче, мома или млада жена, за които има изискване да са от цяла къща, т.

Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.

          Разказът „По жътва“ откроява живота като безспорна и най-висша ценност. Прекършеният млад живот е изобразен като зловещо и страшно наказание за цялото село. Улисани в труда за хляба и увлечени в стремежа си да приберат добрата реколта, селяните сякаш пренебрегват най-ценното – живота. Разказът отвежда към идеята, че злото е непредвидимо, че човекът трудно може ???? да провижда и да предотвратява злините, че щастието е мимолетно.

м жилище ,то и в Плевен е нормално да искат по толкова.Да ,ама не.Така ,че не прави чуждата сметка от твоята камбанария.

В Югозападна България са принудени да берат всички сортове едновременно